
Имран Хан, бивш капитан на Пакистан и бивш премиер, е в затвора от август 2023 г. Той изтърпява 14-годишна присъда за корупция, която ще бъде последвана от 17 години по отделно обвинение в същия род. Държат го в затвора Адиала в Равалпинди.
„Най-лошото беше, че времето не минаваше. Мислех, че ще умра от скука“, казва Имран за престоя си в затвора. Всяка сутрин, след като го събуждат призори, той оставаше да лежи в леглото, за да скъси деня. Следобед четеше вестника от първа до последна страница с надеждата да е минал цял ден, но откриваше, че е изгубил само час. Храната беше ужасна, килията – тясна, банята – окаяна. Не знаеше колко време ще остане там и не можеше да понесе положението: „Ето ме, откъснат от живота, и гледам как времето не минава.“ Обяви гладна стачка, но след два дни разбра, че няма сили да ходи. За щастие на втората вечер надзирателят влезе в килията и му съобщи, че е свободен.
Този разказ е от мемоарите му „Пакистан: Лична история“ от 2011 г., в които описва затварянето си през 2007 г. Тогава е бил задържан осем дни. Сега е различно. От август 2023 г. Имран е в затвора Адиала, известен с лошата си слава. Държат го в самота, в килия с размери 8 на 10 фута, която адвокатите и семейството му наричат „килия на смъртта“. Има достъп до посетители, но привилегиите му, включително телевизия, книги и вестници, идват и си отиват. През някои периоди, както през късната 2025 г., той е бил толкова изолиран от света, че са се носели слухове за смъртта му. Човек се пита колко ли дълго вече е гледал как времето не минава.
Политическият мъченик е последният обрат в живот, пълен с обрати, които вече са го превърнали в самата му същност. Той се промени от посредствен млад талант в един от най-големите бързи боулъри и универсални играчи. От разгулен крикетист стана войнстващ капитан, от филантроп – политик, а от бунтовник в опозиция – разделящ нацията премиер. Вложил е толкова в всяко свое превъплъщение, че предишното изглежда като мираж, сякаш никога не е съществувал по друг начин.
Този момент носи по-сериозно усещане за край. Сега той е на 73 години, а политическата му кариера е продължила много по-дълго от крикет кариерата му, която въпреки това – 21 години – не е била никак кратка. Политическото мъченичество обаче не е избор. Обвиненията за корупция не са напълно неоснователни, но е ясно защо всъщност е зад решетките. В пакистанската политика армията е тази, която дава и тази, която отнема. Именно военното ръководство му помогна да стане премиер през 2018 г., а през 2022 г. същото ръководство помогна да бъде свален. Бил е отстранен чрез парламентарно гласуване за недоверие заради лошо управление, но конфликтът му със старшото военно ръководство, задвижван от егото, тежеше повече. Волята и упорството му пред трудни обстоятелства бяха легендарни. Но дори той може да има трудности да се противопостави на тази окончателна реалност на пакистанската власт.
Може би именно тази съдба е предвиждал, когато отказва няколко оферти да се впусне в политиката, включително и от военния диктатор Зия-ул-Хак през 1988 г., докато е още крикетист. Такива предложения обикновено се правеха с надеждата, че популярността и почтеността му ще се прехвърлят върху тях. Но когато през 1996 г. най-накрая създава собствена партия, Пакистанското движение за справедливост, това изглежда неизбежно. Крикет кариерата му беше приключила, а след брака му с Джемайма Голдсмит приключиха и холостите му години. Нямаше интерес към треньорство или телевизионни коментари. Болницата беше построена. Какво друго оставаше? Най-голямата му сестра, Рубина Хан, ми разказа, че към края на игралната си кариера Имран се е борил със синдрома на самозванеца. Усещаше, че признанието, което получава, далеч надхвърля стойността на онова, което е направил като крикетист. Едва когато се захвана с по-смислени каузи, като болницата, създадена в памет на майка му, усети как разликата между възхищението и стойността на работата му се стеснява. За човек с такава амбиция следващата кауза дойде естествено: да оправи Пакистан.
Той откри, че няма лесно решение. Принципите, по които се ръководи успешен спортен отбор или се изгражда кариера, трудно могат да се пренесат към управлението на държава с над 250 милиона души. Въпреки това разочарованието е голямо. Като спортист Имран беше почти свръхчовек. През последните десет години от тестовата си кариера той средно вкарваше над 50 точки с бухалката и взимаше под 20 вота с топката. През това време той поведе Пакистан в три епични равни серии срещу Западна Индия, най-силния отбор на епохата. Последното му действие в крикета бе да вземе победния вратар на финала на Световното първенство през 1992 г.
Политиката, за разлика от това, го остави да усети смъртността. Трудните първи години, когато партията му едва печелеше места. Компромисите при съюзите с политици, които някога сам е презирал. Победата на изборите през 2018 г. с помощта на армията. Отмъстителността към противниците, след като дойде на власт. И крайно неубедителният мандат като премиер, който, както всеки мандат преди него, не стигна до края си. Той не беше нито по-добър, нито по-лош от другите. Беше като тях, а това е единственото, което никога не беше като крикетист.
През август 2023 г. Пакистанският крикет съвет публикува видеоклип, който празнува най-запомнящите се моменти в историята на страната. Естествено, в него има кадри от финала на Световното първенство през 1992 г. Най-великият пакистански крикетист обаче липсва във видео за велики моменти на пакистанския крикет, много от които той сам е създал. Беше арестуван няколко дни по-рано, а държавна кампания за прочистване на името му от основните медии беше в разгара си. Съветът, ръководен от пряк назначеник на този, който управлява страната, го изряза от видеото. Обществената реакция беше толкова силна, че след няколко дни съветът трябваше да го върне в записа.
Беше облекчение да видиш, че тази част от наследството му все още има значение за хората, които искат тя да бъде почетена. Това не беше сигурно. От една страна, мащабът и огромната поляризация на политическата му кариера хвърлят дълга сянка върху всичко, което е било преди. От друга страна, почти две трети от населението на Пакистан е под 30 години и никога не го е виждало на терена. Тъй като той почти никога не празнуваше собствената си кариера, тъй като бързаше да се движи напред, вместо да се задържа в миналото, богатството на постиженията му постепенно излиза от националната памет.
Подвизите му оцеляват главно в YouTube, този съвременен поток от история, с известно разнообразие, но не непременно с дълбочина. Тук са акцентите от прочутите му постижения срещу Индия или Англия, а също и по-редки кадри, като ининг за Нов Южен Уелс или Съсекс, или благотворителен турнир, в който той се състезава съсselected най-добрите универсални играчи на света. Тук лекотата и измамната сила на бухалката му, атлетизмът и скоростта на боулинга му говорят свободно на съвременния свят. Тук, когато гледаш как удря мощни шестици или сваля стъмпси с обратен суинг, той не изглежда като реликва. Тук, в тези дълбоки пътеки на интернет, светлината от миналото му помага да се смекчи мракът около настоящето му.